Честита Баба Марта! 2026

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.

Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на Мартеница на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие.

Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа.

От Азия – континента, в който първоначално живеят българите – традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух.

Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

Честита баба Марта!

Честита Баба Марта! 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-02-28 23:21:58 Перник Радомир Брезник Трън Батановци. Перник, Пернишка област, Радомир, Брезник, Трън, Батановци, Сурва, фестивал Сурва, кукери, маскарадни игри, миньорски град, въгледобив, индустрия, язовир Студена, Витоша, Голо бърдо, Руй планина, крепост Кракра, средновековна история, минерални извори, църкви и манастири, селски туризъм, еко пътеки, културни събития, спорт Перник, стадион Миньор, община Перник, Западна България, Софийска област, регионални новини Перник. Арзан Бабица Байкалско Баня Банишор Бегуновци Беланица Бераинци Блатешница Бобораци Богданов дол Богдановци Боснек Бохова Брезнишки извор Брусник Бусинци Велковци Видрица Владимир Вискяр Витановци Врабча Враня стена Върба Габровдол Гигинци Главановци Глоговица Големо Бучино Горна Врабча Горна Секирна Горна Диканя Горни Романци Горочевци Градево Гърло Дебели лаг Дивотино Долна Диканя Долна Мелна Долна Секирна Долни Романци Долни Раковец Драгичево Драгойчинци Друган Душинци Елов дол Ерул Еловица Забел Забърдо Зидарци Земен Злогош Жабляно Жедна Житуша Завала Зелениград Калище Кладница Ковачевци Козловец Кондофрей Конска Косача Кошарите Кракра Кралев дол Кривонос Крушка Лева река Лесковец Лобош Ломница Люлин Мещица Милкьовци Мрамор Муртинци Насалевци Непразненци Николаево Ноевци Одраница Озирово Падина Парамун Пещера Планиница Поцърненци Прибой Рани луг Расник Ребро Режанци Рударци Ръждавец Садовик Светля Селищен дол Селище Сирищник Слаковци Слаковци махала Сопица Станьовци Старо село Стайчовци Студена Трекляно Туроковци Филиповци Цегриловци Чепино Червена могила Чуковец Шипковица Ярджиловци.