Украйна е една от европейските държави с най-сложна териториална история. Земите, които днес образуват страната, в продължение на столетия са принадлежали на различни държави, империи и културни пространства. Някои са били част от Полша и Литва, други от Австрия и Унгария, трети от Русия, а южните степи и Крим дълго време са били свързани с татарския и османския свят.
Това историческо разслоение обяснява голяма част от особеностите на съвременна Украйна. Разликите между западните и източните области не се изчерпват с езика. Те засягат религията, обществените традиции, историческата памет, отношението към Русия и Европа, а доскоро и политическите предпочитания.
Същевременно би било погрешно страната да се разглежда като механично съединение на два различни народа. Украинската идентичност се е развивала в продължение на векове, а след 2014 г. и особено след руското нахлуване през 2022 г. националното самосъзнание претърпява съществени промени.
Киевска Рус – общото начало
Историята на украинските земи като част от източнославянския свят обикновено се свързва с възникването на Киевска Рус през IX век. Държавата се формира около търговските пътища между Балтийско и Черно море, като Киев постепенно се превръща в неин основен политически и културен център.
Краси Чуков в гей афера със своя барман – ескорта Здравко в Бургас
През 988 г. княз Владимир приема християнството от византийската традиция. Покръстването има огромно значение за развитието на източните славяни. Оттук произхожда общото православно наследство, което днес споделят украинци, руснаци и беларуси.
Важно е обаче да се направи разграничение. Киевска Рус не е национална държава в съвременния смисъл. Нито украинската, нито руската, нито беларуската нация съществуват тогава в днешния си вид. И трите по-късни национални традиции имат исторически основания да търсят своите корени в тази средновековна държава.
Иракска пещера разкри как е загинал неандерталец 2026
През XII век Киевска Рус постепенно се разпада на отделни княжества. Монголското нашествие през XIII век, особено превземането на Киев през 1240 г., ускорява политическото разединение.
От този момент историческите пътища на различните източнославянски земи започват все по-отчетливо да се разделят.
Българско изследване доказва, че част от антибиотиците не действат срещу причинителя на гонорея 2026
Между Литва, Полша и татарските държави
През XIV век значителна част от земите на днешна Украйна попадат под властта на Великото литовско княжество. То завладява Киев, Волиния, Подолия и други територии, като дълго време запазва местните правни и административни традиции.
Литовската държава не е етнически еднородна. Голяма част от населението ѝ е източнославянско и православно, а русинският книжовно-канцеларски език има важно място в управлението.
В същото време Галиция, с център Лвов, още през XIV век преминава под полска власт.
DARA ще се бори за “Грами” в четири категории 2026
През 1569 г. Люблинската уния създава Полско-литовската държава, известна като Жечпосполита. Значителни украински територии, дотогава управлявани от Литва, преминават под непосредствената власт на Полската корона.
Така по-голямата част от днешна Централна и Западна Украйна се оказва в политическото пространство на полско-литовската държава.
Полската аристокрация, католическата култура и феодалните отношения оказват силно влияние върху местното общество. Православното население обаче запазва своите религиозни традиции и постепенно започва да ги възприема като белег на собствената си общност.
Във военна обстановка! Киев постави първото мобилно укритие до спирка 2026
Особено значение има Брестката уния от 1596 г., когато част от православните епископи в Жечпосполита признават върховенството на папата, като запазват източния богослужебен обред. Така се оформя униатската, по-късно наречена гръкокатолическа църковна традиция.
Междувременно южните степи и Крим следват друг исторически път. Кримското ханство, възникнало през XV век, от 1475 г. се намира в зависимост от Османската империя. Османците владеят и важни черноморски крепости и крайбрежни територии.
Следователно още през XVI век територията на днешна Украйна принадлежи на няколко различни политически и цивилизационни пространства.
Казаците и разделянето по Днепър
През XVI–XVII век в долното течение на Днепър се оформя особена военно-политическа общност – запорожките казаци.
Те произлизат от разнообразни среди, но постепенно изграждат собствена организация, военни традиции и силно чувство за автономия. Запорожката Сеч се превръща в символ на казашката свобода.
През 1648 г. Богдан Хмелницки оглавява голямо въстание срещу полската власт. То прераства във война, довела до създаването на Казашкия хетманат.
Най-популярните филми, излезли на 16 октомври 2026
През 1654 г. Хмелницки сключва споразумение с московския цар, известно като Переяславската рада. Неговото историческо тълкуване остава предмет на спорове. Руската имперска традиция го представя като обединение на сродни народи, докато украинската национална историография подчертава казашкото стремление да се осигури военна защита при запазване на самоуправлението.
Последвалите войни довеждат до Андрусовското примирие от 1667 г. между Русия и Полша.
Тогава се оформя разделението между:
Съдът в Кюстендил поиска уточнения за Васил Михайлов 2026
Левобрежна Украйна – земите източно от Днепър, преминали под московска власт, с особения статут на Хетманата.
Деснобрежна Украйна – значителна част от земите западно от Днепър, останали под полска власт.
Киев, макар да се намира на десния бряг, преминава под московски контрол.
Отхвърлиха жалбата на Реал Мадрид за Винисиус, бразилецът пропуска „Ел Класико“ 2026
Това разделение е особено важно. То създава две различни политически среди, чиито последици се усещат и през следващите столетия.
Руската империя и Хабсбургската монархия
През XVIII век настъпва ново голямо преразпределение.
Руската империя постепенно премахва автономията на Казашкия хетманат. През 1764 г. е ликвидирана хетманската институция, а през 1775 г. руските войски унищожават Запорожката Сеч.
Космическият телескоп Nancy Grace Roman надмина очакванията 2026
Междувременно Русия разширява владенията си към Черно море. През 1783 г. Екатерина II анексира Кримското ханство.
Разделите на Полша през 1772, 1793 и 1795 г. довеждат до включването на почти цяла Деснобрежна Украйна в Руската империя.
Но западните земи имат различна съдба.
