Може ли България да „спре“ търговията с емисии? 2026
Може ли България да „спре“ търговията с емисии? 2026
Advertisement

Mozhe balgariya spre targoviyata emisii 2026 2026 новините от българия в рамките на дни българският парламент прие решения, насочени срещу европейската схема за търговия с емисии (есте)... Може ли българия да „спре“ търговията с емисии? 2026 българия новините balgarianovinite. Com 2026-03-25 10:24:22 може ли българия да „спре“ търговията с емисии? 2026 информационна агенция за разследваща журналистика и разследващ репортаж бургас, българия

В рамките на дни българският парламент прие решения, насочени срещу Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и климатичните политики на ЕС, създавайки впечатление, че страната може едностранно да „спре“ или промени тяхното прилагане, пише "Климатека".

Какво обаче реално означават тези действия, възможно ли е България да промени позицията си в рамките на ЕС и защо ЕСТЕ остава ключов инструмент за модернизация на икономиката и енергийния преход?

"Климатека" събра гледните точки на четирима експерти по климат, енергийни политики и зелена икономика. Те разглеждат различните ъгли – политически, икономически, европейски и исторически и очертават какво реално се случва, защо схемата е важна и защо не може да бъде „спряна“ с политическо решение. Петко Ковачев вижда в това предизборен ход без реален ефект, Георги Стефанов напомня, че подобни решения нямат тежест на европейско ниво, Райна Ангелова подчертава ролята на ЕСТЕ за инвестиции и модернизация, а Апостол Дянков поставя въпроса по-широко – като избор между пазарни механизми и цената на кризите.

Петко Ковачев: Решения без ефект върху ЕСТЕ, но пък реална цена за България

В рамките на март 51-то Народно събрание направи три хода срещу климатичните политики на ЕС – политики, които България е приела и за чието изпълнение получава значителен европейски ресурс.

Как се губят 900 млн. евро в три стъпки за пет дни

1. Блокиране на законодателство

Парламентарната Комисия по енергетика (КЕ) три дни подред (11–13 март) дори не допуска за обсъждане предложени промени в закона за възобновяемата енергия, които биха дали нови възможности за развитие на чистата енергия. Интересно е, че Комисията не намери време и през целия предходен февруари да включи този законопроект в дневния си ред. Истинският фурор обаче се развихри в последните два дни от живота на този парламент.

2. Политическо решение срещу ЕСТЕ

На 18 март Възраждане вкара в Комисията по енергетика проект за решение, който впоследствие прерасна в общ проект на всички партии (без ППДБ и АПС) и той беше приет спешно както от комисията, така и в пленарната зала. Решението е микс от предложения, които вече са били изпратени до Европейската комисия от десет държави, между които е и България, и предложения за местна употреба – т.е. спасяване на въглищната енергетика и отслабване на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).

3. Блокиране на реформи в БЕХ

На 19 март, отново по спешност, КЕ изслуша министъра на енергетиката от служебния кабинет Трайчо Трайков и изпълнителния директор на Български енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов. След това предложи проект за решение, гласуван и в пленарната зала, с който забрани на министъра да предприема всякакви действия за преструктуриране на холдинга.

С тези три свои последователни действия, освен че торпилира прилагането на климатичните политики в България, НС ефективно блокира почти 900 млн. евро от предвидените за страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Предвид че действието на Механизма за възстановяване и устойчивост приключва в края на август т.г., тези пари са фактически безвъзвратно загубени за България.

Войната на парламента срещу климатичните политики на ЕС е дългогодишна и нейното острие са проруските псевдонационалисти. От 2020 г. насам сме свидетели на масова атака срещу тези политики, като в тях са се включвали представители на всички парламентарни партии.

Търговията с емисии като новата “предизборна дъвка”

На същия 18 март, десет държави, между които и България, са изпратили до президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен писмо, с искане за ревизия на ЕСТЕ. В него настояват за:

ускоряване на прегледа на ЕСТЕ: искане към Комисията да представи конкретни предложения в рамките на седмици, вместо да чака планирания преглед по-късно през годината.

защита срещу „въглеродни течове“: по-стратегическо използване на безплатните квоти за енергоинтензивни сектори (като химическата и стоманодобивната промишленост).

предложение за реформиране на Резерва за стабилност на пазара (MSR) с цел намаляване нестабилността на цените на въглеродните квоти, за да даде на предприятията възможност да планират предварително без внезапни ценови шокове.

предотвратяване „края“ на ЕСТЕ: опасения, че при сегашния дизайн квотите ще изчезнат до 2039 г., което изисква законодателни промени за осигуряване на дългосрочна ликвидност.

удължаване срока за предоставяне на безплатни квоти след 2034 г.

мерки за предотвратяване прекомерното увеличаване на цените на електроенергията за индустрията и потребителите като ключова пречка за конкурентоспособността на ЕС и способността му да остане икономически и стратегически независим във все по-нестабилен свят.

С подписването на това писмо правителството вече е заело определена позиция – правилна или не – е друг въпрос. Депутатите, усещайки, че могат да изпуснат огромна предизборна дъвка, по спешност прокарват това решение (както това за БЕХ на следващия ден), и за да се окичат с някакъв „принос“ вкарват също и искания, които няма как да бъдат прокарани:

временно преустановяване прилагането на ЕСТЕ до приключване на текущия ѝ преглед и разработване на механизъм за дерогация;

спасяване на въглищната енергетика, лицемерно формулирано като „серия от мерки за намаляване натиска върху въглищната енергетика, бизнеса и индустрията“.

За разлика от заповедния тон в предишни решения на НС, сега парламентът “дава мандат” на МС “да заяви позиция”, което показва, че депутатите все пак са разбрали, че изричното задължение за предприемане на определени действия крие риск от провал, който би бил и техен.

Отново се отложи енергийният преход у нас – с все ползите за граждани и бизнеса

Българското Народно събрание не би могло да спре ЕСТЕ или да наложи такава позиция в Европейския съвет. Нито може да наложи неприемливи за всички – особено за водещите държави – условия към ЕСТЕ и към климатичните политики, дори в условията на глобална нестабилност.

Advertisement

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Rating