Докато въглищата постепенно губят мястото си в европейската електроенергетика, България остава сред държавите в ЕС, в които лигнитът продължава да има значима роля. През 2024 г. въглищата са осигурили 21% от производството на електроенергия у нас, предаде БГНЕС, позовавайки се на европейски данни.
Така България се нарежда до Полша и Словения, където делът също е 21%, докато в Чехия достига 36%, когато се разглеждат двата вида въглища заедно. В България и Чехия въглищата са вторият по значение източник на електроенергия след ядрената енергия. В Полша картината е различна – там те остават водещ източник и осигуряват 55% от производството.
България е четвъртият най-голям потребител на лигнит в ЕС
Данните на Евростат показват, че през 2025 г. България е формирала 10% от потреблението на лигнитни въглища в Европейския съюз. По-големи дялове имат единствено Германия с 46%, Полша с 21% и Чехия с 13%. След България се нареждат Румъния със 7% и Гърция с 3%.
Това поставя страната на четвърто място сред най-големите потребители на лигнит в ЕС в момент, когато Европа като цяло все по-бързо се отказва от въглищата.
Между 2018 и 2025 г. потреблението на лигнитни въглища в ЕС е намаляло наполовина – до приблизително 184 млн. тона. При твърдите въглища спадът е 52%, а потреблението през 2025 г. достига около 107 млн. тона.
България вече не добива твърди въглища, като производството им у нас е прекратено през 2014 г. През 2025 г. в целия ЕС такива въглища са добивали само Полша и Чехия. Полша е произвела 44 млн. тона, или 97% от общото количество в съюза, а Чехия – 1,3 млн. тона.
Европа се отдалечава от въглищата
Промяната в европейската енергетика е особено видима в дългосрочен план. През 1990 г. въглищата са били най-големият източник на електроенергия в ЕС с общ дял от 35% – 20% от твърди и 15% от лигнитни въглища.
През 2024 г. слънчевата енергия за първи път изпреварва въглищата, а през 2025 г. твърдите въглища вече осигуряват едва 4% от електроенергията в ЕС, а лигнитните – 5%.
За малко повече от три десетилетия въглищата постепенно отстъпват позиции на ядрената енергия, природния газ, водните, вятърните и слънчевите мощности.
Лигнитът обаче продължава да бъде тясно свързан с производството на електроенергия. През 2024 г. 92% от използваните в ЕС лигнитни въглища са били предназначени за електроцентрали за производство на ток и топлина. В България делът е по-нисък, тъй като лигнитът се използва и за производство на други енергийни продукти, за промишлени цели, а в някои случаи и за отопление на домакинствата.
На Балканите зависимостта е значително по-голяма
На фона на ЕС България остава сред по-зависимите от въглищата държави, но ситуацията на Западните Балкани е значително по-различна.
През 2024 г. лигнитните въглища са осигурявали 55% от електроенергията в региона, или около 43 000 GWh, докато водната енергия е била с дял от 33%.
Разликите между отделните държави са сериозни. В Сърбия въглищата са осигурили 63% от електроенергията, в Босна и Херцеговина – 61%, в Северна Македония – 37%, а в Косово – цели 91%. В Черна гора делът им е 40%, като там те са вторият по значение източник след водната енергия.
През 2025 г. държавите от Западните Балкани са потребили общо 58 млн. тона лигнитни въглища – със 7% повече спрямо 1990 г. Сърбия е най-големият производител и потребител в региона и формира 60% от потреблението му.
Така България се оказва в междинна позиция. Въглищата имат значителен дял в производството на електроенергия у нас, но зависимостта е чувствително по-ниска от тази в някои съседни и близки държави. При България делът е 21%, докато в Сърбия е три пъти по-висок, а в Косово – повече от четири пъти.
Войната в Украйна промени и доставките
Отстъплението от въглищата има и друго измерение – енергийната сигурност. Производството на твърди въглища в ЕС е намаляло с 84% спрямо 1990 г. и през 2025 г. достига 44 млн. тона.
През 1990 г. местният добив е покривал 71% от вътрешното потребление на ЕС, докато през 2025 г. делът му вече е 41%. Зависимостта от внос на твърди въглища през 2024 г. е 57,2% – най-ниското равнище от 2007 г. насам.
Войната на Русия срещу Украйна допълнително променя структурата на доставките. През 2021 г. Русия е осигурявала 52,4% от вноса на твърди въглища в ЕС. След решението от април 2022 г. за забрана на руския внос, влязло в сила през август същата година, доставките от страната се сриват с 99,5% спрямо 2021 г.
През 2024 г. те вече са под 250 000 тона, а сред основните алтернативни доставчици се нареждат Австралия, САЩ, Колумбия, Казахстан и Южна Африка.
България между европейския преход и балканската реалност
Данните показват две различни скорости на енергийния преход. Докато в голяма част от ЕС въглищата вече се превръщат в периферен източник, в Централна и Източна Европа те все още имат значимо присъствие, а в Западните Балкани остават гръбнак на електропроизводството.
България се намира между тези две реалности. Страната следва общата европейска тенденция за намаляване на въглищата, но едновременно с това остава четвъртият най-голям потребител на лигнит в ЕС и продължава да получава над една пета от електроенергията си от него.
За България преходът е свързан не само с декарбонизацията, но и с по-широкия въпрос как електроенергийната система да запази сигурността и устойчивостта си при постепенното намаляване на въглищните мощности и увеличаването на дела на останалите енергийни източници.
21% от тока у нас идва от въглища: България остава сред големите потребители на лигнит 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-08-15 08:04:26 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово
