Обсадата започва през 685 година (има големи спорове за точната година) след като кан Кубер се заселва в Битолското поле, идвайки от Аварския каганат. Целта му е да бъде превзет вторият по големина град в империята. Той изпраща своя помощник Мавър в крепостта, като той трябва да отвори вратите на града. Този замисъл не успява, тъй като Мавър е разкрит. Освен това в града пристига и ромейският адмирал Сисиний, което също оказва влияние върху плана на кан Кубер.

Опитът да превземат Солун през 7 век е на българите Кубер и Мавър!

Един от синовете на Кубрат на име Алцек (брат на Аспарух) в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия, където се намират още останки от владението му в Италия.

Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува.

Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски – похвално слово в негова чест.

През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски

култ.

През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.

Основана е около 680 г. от прабългарския владетел Кубер в земите на днешната Северна Македония с център в Прилепското поле, наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в Аспаруховата Дунавска България – прабългари и славяни (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и ромеизирано антично население (заварено и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее Солун и да го направи своя столица. Неговият доверен боил Мавър успява да стане военачалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а прабългарите се отдръпват.

Печатът на Мавър – „архонта и патриций на керамисиани и българи“ е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в Тракия и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.

След похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики, срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, в днешната област Превеза в Южен Епир на Адриатическо море.

В държавните паметни надписи на Мадарския конник се чете, че чичовците на хан Тервел в долната земя (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с Юстиниан II, за атакуване на Константинопол. Откритите при град Врап до Драч (Дуръс) и Ерсеке в днешна Албания две съкровища се свързват с Куберова България.

СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН НЕ СА ОТ ТОГАВА.

Тук е важно да отбележим, че салвяните не са етническа група, те са наречени така “СЛАВ” – роб от византийските хронисти. Единственото общо между тях като произход е, че са индо-европейци, вероятно част от многото народи, наричани “скити” и живеещи насевер от Черно море преди Великото преселение на народите.

Славяните са лингвистична група, с подобен говор.

Заселването на Балканския полуостров и преминаването на юг от Дунава на славяните започва при царуването на император Анастасий I (491-518 г.), при приемника му Юстиниян I (518-527 г.) и Юстиниян II (527-565 г.). Това се наблюдава най-вече в западните чсти на Балканския полуостров.

По това време в Мизия и Тракия живеят траки – гети, мизи, серди, одриси и много др. тракийски племена, в Македония – пеони/пеонци – също тракийски народ, говорещ на древно-тракийски език. На Балканите тогава живеят още останки от келтите – прародителите на французите и ирландците, дошли по време на келтските нашествия и останки от готи (германци) от готските нашествия на Балканите. Всички останали жители на Балканския полуостров преди славянските нашествия без илирите, които населяват Адриатика насевер от Тесалия, са вече покръстени от Константинополската църква и се наричат гордо “РОМЕИ”.

Това са останките от древните елини, които са потомци на споменатите в Илиада ахейци, данайци, аргосци,още – дорийци, йонийци, епири, тесалийци, древни македони – все говорещи гръцки език през 6 век. Грешно е да се смятат всички гърци за данайци, защото в Илиада Омир не прави разграничение между ахейци и данайци. Освен това народът на Данай, който е дошъл от Египет, се е заселил на о. Родос, а после в Аргос в Пелопонес и въобще не може да става дума за заселване на Атина или нагоре. По-скоро ахейците са притопили данайците, отколкото обратното.

Освен това пелгасите, които са най-древното население на Тесалия и Гърция, нямат тракийски произход.