Баба Марта носи здраве и надежда 2026

На 1 март българите си разменят мартеници за сила, плодородие и ново начало.

Българите почитат днес обичая Баба Марта – традиция с хилядолетна история, свързана с настъпването на пролетта и новата стопанска година. На 1 март хората си разменят мартеници за здраве и сила през следващата година.

По традиция на този ден хората, дърветата и животните се закичват с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март – църковния празник на Светите 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.

Мартениците задължително се изработват от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Според народното поверие червеният цвят носи силата на слънцето и дарява жизненост. Белият символизира чистота, невинност и радост. В българските традиции бялото е знак за красота, а червеното – на здраве, любов, победа и живот.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора – съпругата на хан Аспарух, през втората половина на VII век. Когато той преминал река Дунав и открил за българите земите около Балкана, Ахинора дълго го чакала. Накрая тя завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да занесе послание за здраве и любов.

Стародавният обичай, който вероятно има езически корени, се смята за уникална българска традиция, макар в променен вид да съществува и в други балкански страни. В Румъния мартеницата е позната като „марцишор“ и се носи само от жени. В Северна Гърция я носят децата като гривна от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

През 2017 година традицията е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството като обща номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. От българска страна в подготовката на кандидатурата участва проф. доктор Албена Георгиева – експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

Интересни са и регионалните обичаи, свързани с Баба Марта. В района на Разград при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат върху плодните дървета, „за да разсмее Баба Марта“. В Троянско преди изгрев стопанките връзват червена вълна по ключалките на вратите, по овошките и по рогата на добитъка. В Хасковско жената, която рано преди съмване връзва мартеници на децата, се облича изцяло в червени дрехи – символ на здраве и жизненост.

Баба Марта носи здраве и надежда 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-01 07:47:58 Пазарджик, област Пазарджик, Панагюрище, Велинград, Стрелча, Ракитово, Пещера, Септември, Белово, Лесичово, Ветрен, Царско село, Родопи, Минерални извори, СПА туризъм, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, образование, училища, земеделие, овощарство, лозарство, исторически музеи, крепости, местни традиции, регионални новини, общинска администрация, река Марица, Пазарджик, Панагюрище, Велинград, Стрелча, Ракитово, Пещера, Септември, Белово, Ветрен, Алеко Константиново, Алеково, Априлци, Арнаутито, Бегово, Беловица, Белица, Белозем, Белопопци, Белчин, Бежаново, Богданово, Борислав, Бошуля, Бошуля (село), Бъта, Величково, Великово, Ветрен, Ветренци, Върбово, Върбовка, Галатин, Грашево, Грашево (село), Дебриново, Делян, Добрич, Драгор, Драгиново, Драгоево, Драгойново, Драгойново (село), Дряново, Дряново (село), Дюлево, Житница, Звънарево, Звънарево (село), Звънарево (село), Звънарево (село), Ивайло, Иваново, Калугерово, Калоферци, Карабунар, Карабунар (село), Карабунар (село), Карабунар (село), Караджово, Караджово (село), Караджово (село), Козарево, Козарево (село), Козарево (село), Лесичово, Лесичово (село), Лесичово (село), Лесичово (село), Лесичово (село), Лозен, Лозен (село), Лозен (село), Лозен (село), Лозен (село), Лозен (село), Лозен (село), Мало Конаре